• Адвокати за адвокатите

Условия и ред за изплащане на компенсации на работодателите

Актуализирано: Апр 14


На 01.04.2020г. Министерският съвет публикува Постановление (ПМС) № 55 от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение.


Условията за изплащане на компенсации по посоченото Постановление са следните:


I. Компенсации ще се изплащат на работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), с изключение на секторите А, К, О, Р, Q, T и U. Изключените от компенсациите сектори са: селско, горско и рибно стопанство; финансови и застрахователни дейности; държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби.


Извън изключените икономически дейности, работодателите, които ще имат право на компенсации, се делят на две групи:

- работодатели с икономическа дейност по Приложението към ПМС 55/2020г., за които дейността е преустановена на основание заповед на държавен орган за цялото или за част от предприятието, които няма да има нужда да доказват спад в приходите от продажби (Приложението за улеснение е публикувано и на края на настоящата статия);

- работодатели от останалите икономически сектори извън Приложението, които са преустановили дейност на цялото предприятие, части от него или на отделни работници/служители по своя заповед или са намалили работното време, и които ще трябва да доказват спад от минимум 20% на приходите си от продажби.

II. По отношение на всички останали работодатели извън изключените сектори, ще е възможно изплащане на компенсации ако те са издали заповед за престой или намалено работно време, както следва:

- работодатели, които със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, са преустановили работата на предприятието или на част от предприятието;

- работодатели, които със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители; заповедите по чл.120в, ал.1 КТ са заповеди за престой поради обявено извънредно положение, с които работодателят може да се преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

- работодатели, които със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено.


Компенсациите се изплащат за периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, но за не повече от три месеца.

III. Другите условия, на които трябва да отговарят работодателите и работниците и служителите, за които се искат компенсации, са следните:


3.1. По отношение на работодателите се изисква да:

1. са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;


2. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;


3. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;


4. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период, не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите.


5. не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации. Нормите на чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ уреждат хипотезите на уволнения при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (т.2), при намаляване на обема на работата (т.3), и при спиране на работа за повече от 15 работни дни (т.4.).


6. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301–305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.


7. към 31 декември 2019 г. са предприятие, което не е в затруднено положение (по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) №651/2014 на Комисията), но в резултат от епидемията от COVID-19 изпитва затруднения след тази дата.


8. работодателите от първата група, които заявяват изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в Приложението по чл.2, ал.1, т.2 (като туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, търговия на дребно, култура и спорт), които са преустановили дейност по силата на заповед на държавен орган и са осъществявали дейност на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето, трябва да отговарят само на условията по т.1-7 вкл.


9. работодателите от всички други сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), които не попадат в икономическите дейности по Приложението по чл.2, ал.1, т.2 (от принудително затворените сектори със заповед на държавен орган), нито в изключените от компенсации сектори А, К, О, Р, Q, T и U, но които са издали заповеди за престой по чл.120в КТ или заповеди за непълно работно време по чл.138а КТ, трябва освен да отговарят на изброените по-горе в т.1-7 критерии, и да са декларирали намаляване на приходите от продажби както следва:

9.1. за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;

9.2. за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.


При частично преустановяване на дейността само на някои отдели или търговски обекти, не се изисква представяне на документи за намаляване приходите от продажби на конкретната част от предприятието (търговски обект). В ПМС 55/2020 не са посочени конкретни документи за доказване намаляването на приходите от продажби и те се определят по преценка на работодателя. В посочения пример, затварянето на един обект на фирмата следва да се приема като частично преустановяване на дейността на цялото предприятие. В тази връзка, отчетните документи следва да обхващат приходите от продажби на цялото предприятие, доколкото конкретният обект не е отделно юридическо лице. Такива документи биха могли да бъдат справките-декларации и дневници за продажбите по ЗДДС.


3.2. По отношение на работниците/служителите се изисква да са:

1. работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодателя и преди датата на обявяване на извънредното положение;


2. работници и служители, които не ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, тъй като в тези случаи тези работници и служители получават обезщетения от НОИ на друго основание;


3. работници и служители, за които работодателят не получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

IV. Изчисляване на компенсациите

Началният момент, от който работодателите ще имат право на компенсации е 13 март 2020 г., тъй като от тази дата ретроактивно влиза в сила Постановлението, но само ако от тази дата в предприятието на работодателя има издадена заповед за пълно/частично преустановяване на работа или непълно работно време.


Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен режимът по Постановлението и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации.


В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.


Осигурителният доход за януари 2020 г. се определя, както следва:

1. за лицата, които имат отработени дни - среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;


2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;


3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - минималната месечна работна заплата за страната;


4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст - среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;


5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател - минималната месечна работна заплата за страната.


Предвиденият режим на изплащане на компенсациите, предполага, че работодателите могат да кандидатстват за одобрение по ПМС №55/2020г. най-рано в началото на април, защото е необходимо да има поне един пълен предходен месец, който да се сравни с прихода от продажби спрямо същия период от миналата година (март 2019г.), и който да попада дори частично в периода на извънредното положение. Предвид посочените срокове за произнасяне по заявлението от компетентните органи, одобрение за получаване на компенсации е възможно работодателите да получат по-скоро към края на април, а през това време в месеците март и април, те ще трябва да изплащат пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата, за които искат компенсации и да заплащат дължимите осигурителни вноски.


В медиите бе разпостранена информация за изказване на премиера Борисов, че държавата ще поеме и 60% от дължимите осигурителни вноски, което за момента е намерило отражение в текста на Постановлението с поемане на 60% от осигуровките, дължими от работника/служителя. Компенсациите се изчисляват като 60% от осигурителния доход, тоест размера на възнаграждението върху което се определят удръжките за сметка на работника/служителя. Следователно компенсациите ще покрият 60% от нетното възнаграждение, което ще получи работника/служителя и от удръжките, с които се намалява осигурителния доход за сметка на работника/служителя, но няма да покрият 60% от осигуровки и други плащания, които са за сметка на работодателя и ще останат изцяло за негова сметка и занапред. Предстои и се очаква нормите на Постановлението да бъдат изменени по начин, който да уреди и компенсации по отношение на осигуровките, дължими от работодателя[1].


[1] Тези изменения намират своята законодателна опора в изменената редакция на § 6, ал.1, приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /обн. ДВ бр. 34 от 09.04.2020г./, с което след думите „2020 г.“ се добавя „и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя“. В Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП не е предвиден срок за изменение на ПМС 55/2020 г., но като подзаконов акт същият следва да бъде приведен в съответствие със законовите промени в законовия акт, въз основа на чиято делегация е издаден подзаконовият нормативен акт.

Към настоящия момент, работодателите поемат следната тежест при примерен осигурителен доход от 1000 лв.:



При осигурителен доход от 1000 лв., работодателят има реален разход от 1189,20 лв., тоест ако компенсациите за този работник/служител възлизат на 60% от осигурителния му доход (600 лв.), то от реалните месечни разходи за възнаграждения, осигуровки и данъци, които работодателят прави за този работник/служител (1189,20 лв.), компенсацията ще покрие 50,45% от тях.

V. Процедура за заявяване и изплащане на компенсациите:

Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издаде заповед за откриване на процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации.


Информация за реда и условията за кандидатстване бе публикувана на интернет страницата на Агенцията по заетостта и на информационните табла в дирекции „Бюро по труда“.


Документите ще се подават в дирекция "Бюро по труда", обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите.


Подават се:

- Заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор.

- Заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138 а, ал. 2 от Кодекса на труда. Работодател, който със свои заповеди е приложил паралелно две мерки за преустановяване на работа на част от персонала и установяване на непълно работно време за друга част - отделно звено от предприятието, подава в един общ пакет съответните два вида заявления, заповедите, в 1 екземпляр документите, доказващи спад на приходите от продажби и 1 общ списък, с обособено последователно сортиране на работниците и служителите, според основанието на което се кандидатства за изплащане на компенсации.

- Декларация за обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 от ПМС 55/2020г. (че ще запазят заетостта на работниците и служителите и не са уволнявали работници/служители на основание чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ), по образец утвърден от Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта;

- Декларация от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби ако се касае за работодател извън дейностите по Приложението към ПМС №55/2020г., по образец утвърден от Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта. Документите, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20 %, трябва да касаят месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации спрямо същия месец на предходната година, а за фирми, учредени след 1 март 2019 г. спрямо усреднените приходи за месец януари и февруари на 2020 г.

- Списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, съдържащ данни за лицата - трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите, а за работниците и служителите с непълно работно време – и продължителността на установеното непълно работно време. След отваряне на файла е необходимо да се разреши ползването на макросите, а след попълване на данните да се извърши проверка за валидността им чрез бутон „Проверка”. При невалидни или непълни данни следва да се нанесат съответните корекции и отново да се извърши проверка.

- Декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната, по образец утвърден от Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта.


Заявлението (образец 1, образец 2 или образец 3) и приложените към него изисквани документи се подават в Дирекция „Бюро по труда“ /ДБТ/, на чиято територия е мястото на работа на работниците и служителите, за които се заявява изплащане на компенсации. В случай, че мястото на работа е на територията на няколко ДБТ, документите се подават само в една от тях по избор на работодателя.


На сайта на Агенцията по заетостта има публикувани чисто технически указания за попълване и изпращане към Агенция по заетостта на списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на ПМС № 55/30.03.2020 г.


(https://www.az.government.bg/pages/izplashtane-na-kompensacii-za-zapazwane-na-zaetostta/)


Освен това на същия адрес са публикувани и образците за кандидатстване:

• Образец 1 на Заявление за изплащане на компенсации и декларации, съгласно чл.1, ал.1 от ПМС 55/2020 (електронен формат);

• Образец 2 на Заявление за изплащане на компенсации и декларации, съгласно чл.1, ал.2 от ПМС 55/2020 (електронен формат);

• Образец 3 на Заявление за изплащане на компенсации и декларации, съгласно чл.1, ал.3 от ПМС 55/2020 (електронен формат);

• Образец на Списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на ПМС 55/2020 (електронен формат);

• Инструкция за изготвяне на Списъка (помощен материал).

Подаването на документите ще се извършва по следните начини:

- По електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, подписани с квалифициран електронен подпис /КЕП/;

- С препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор. Списъкът на лицата се предоставят и на електронен носител.

- При невъзможност за подаване на документите по реда на т.7.1. или 7.2., същите могат да се представят в съответната Дирекция „Бюро по труда“ на хартиен носител при спазване на ограниченията и изискванията за работа в условията на извънредно положение и мерките за ограничаване разпространението на коронавируса COVID-19, регламентирани в актове на компетентните органи. Списъкът на лицата се предоставят и на електронен носител.


При изрично запитване в секцията “Въпроси и отговори”, Агенцията по заетостта е посочила, че заявленията могат да се подават от упълномощен адвокат с електронен подпис, ако същият е приложил доказателства за упълномощаването си.


Документите на работодателите ще се разглеждат от Комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда”, която извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на заявлението.


Проверката ще се извършва въз основа на информация, предоставена от Националната агенция за приходите и от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.


Резултатите от извършената проверка по всяко заявление от работодател се отразяват в Лист за проверка, въз основа на който Комисията взема решение за съответствие или несъответствие на работодателите с изискванията за предоставяне на компенсации по реда на ПМС № 55/30.03.2020 г. Решенията на Комисията ежедневно се отразяват в Протокол за съответствие или несъответствие на работодателите с критериите за изплащане на компенсации.


Дирекция „Бюро по труда” уведомява работодателите за решението на Комисията в срок до 2 работни дни от датата на протокола. Уведомяването се осъществява по реда, по който са получени документите от съответния работодател.


В 7-дневния срок за проверка, директорът на дирекция „Бюро по труда” изпраща в Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации.


Агенцията по заетостта пък ще изпраща по електронен път на Националния осигурителен институт обобщена информация за тези работодатели.


Дирекция „Бюро по труда” уще ведомява работодателите за съответствието или несъответствието с критериите за изплащане на компенсации, установено от комисията, в срок до 2 работни дни от датата на съставянето на протокола за проверката и резултатите от нея.


Компенсациите ще се изплащат на работодателите от Националния осигурителен институт въз основа на информацията от Агенцията по заетостта.


В случай на възобновяване на работа или отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите работодателят трябва да уведомява писмено, включително по електронен път, Агенцията по заетостта в срок 3 работни дни от датата на издаването на заповедта за възобновяване на работа.


Работодател, получил компенсации по реда на това постановление, който не изпълни някое от посочените по-горе задължения или декларира неверни данни, ще трябва да възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.


Националният осигурителен институт ще създаде и поддържа база данни за работодателите, на които са изплатени компенсации по това постановление, която ще бъде публична (с изключение на личните данни, съдържащи се в базата данни).

VI. Анализ на мерките по ПМС № 55 от 30.03.2020 г. за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение:


1. Компенсациите не важат за всички работници и служители, а само за тези, които са с преустановена дейност или с непълно работно време, тоест за работници и служители в три вида предприятия:

- Работодатели, издали заповед за престой (за преустановяване работата на предприятието или на част от предприятието) заради заповед на държавен орган, каквите са заповедите на Министъра на здравеопазването;

- Работодатели, издали заповед за престой по чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда (за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители поради обявено извънредно положение);

- Работодатели, които със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено.


2. Компенсациите се дължат само за ефективно платено работно възнаграждение за време, в което работниците и служителите не работят.


Тоест в първите две хипотези, ако работниците и служители са в престой (не работят изобщо) работодателят трябва да им изплати пълно възнаграждение и осигуровки, и ще има право на компенсации от 60% от осигурителния им доход, което означава 60% от възнаграждението и удръжките от него за сметка на работника/служителя. В момента се обсъжда държавата да поеме и 60% от осигуровките, дължими за сметка на работодателя.


В третата хипотеза, ако работниците и служители са с непълно работно време (например на половин работен ден), за половината работен ден, в рамките на което време те работят, работодателят им дължи пълно възнаграждение и няма право да претендира компенсации. За другата половина от работния ден обаче (която е намалена), в която те не работят ефективно, пак ще трябва да им заплати пълно трудово възнаграждение и да кандидатства за изплащане на компенсации. Компенсациите в този случай ще бъдат 60% от осигурителния доход за неотработеното време, т.е. половината от работния ден, която е намалена от работното време.


3. Допълнително условие, за да има работодателят право на компенсации за определен работник или служител, е да запази тяхната заетост не само в периода, за който ще търси и получи компенсации, но и за още толкова време.


Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен режимът по Постановлението и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. Тоест ако работодател претендира компенсации за работници и служители за 2 месеца, ще трябва да ги задържи на работа 4 месеца, независимо дали държавата ще подпомогне този работодател в този следващ период и какви ще са ограниченията за работа и придвижване тогава.


4. Накрая, за да има работодателят право на компенсации, не трябва през целия период, за който е поискал компенсации, да извършва уволнения по чл.328, т.2,3 и 4 от Кодекса на труда.


Постановлението изиска работодателите, заявили компенсации, да не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации. Нормите на чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ уреждат хипотезите на уволнения при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (т.2), при намаляване на обема на работата (т.3), и при спиране на работа за повече от 15 работни дни (т.4.). Не става ясно обаче дали изискването е да не са прекратени трудови договори на работниците и служителите, за които е заявено изплащане на компенсации само или за всички работници и служители на предприятието работодател.


Формулировката по-скоро навежда на мисълта, че работодателите не трябва да имат нито един прекратен трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който ще получават компенсации.


5. Поставят се и ред други изисквания, при неспазването на които компенсации ще ви бъдат отказани или получените компенсации ще подлежат на връщане, като:

- работодателят да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, за които да не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;

- работодателят да няма установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301–305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.


Всички работодатели с икономическа дейност по Приложението към ПМС 55/2020г., за които дейността е преустановена на основание заповед на държавен орган за цялото или за част от предприятието, няма да има нужда да доказват спад в приходите от продажби.


Работодатели от останалите икономически сектори извън Приложението, които са преустановили дейност на цялото предприятие, части от него или на отделни работници/служители по своя заповед или са намалили работното време, ще трябва да доказват спад от минимум 20% на приходите си от продажби през месеца, за който търсят компенсации спрямо същия месец на предходната година.


Тези работодатели трябва да са декларирали намаляване на приходите от продажби както следва:

1. ако дружествата им са учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;

2. ако дружествата им са учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

От правна страна, се очертават няколко групи проблеми:


(i) Някои работодатели изразяват недоволство от факта, че е предвидено изплащане на компенсации само за работниците и служителите, за които е обявен престой или непълно работно време, а не за всички работници и служители на предприятието. Мерките, които работодателите въвеждат чрез допускане на някои служители да работят ефективно на работното си място или при надомна работа, намаляване на работното време за други, пускане на трети в платен отпуск, и пускане на четвърти в престой, ЦЕЛЯТ ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА на всички работници и служители, а не само на тези, които не работят.


(ii) Често работодатели не са съгласни и с предвиденото задължение да не се извършват никакви уволнения и съкращения по чл.328, ал.1, т.2,3 и 4 КТ, тъй като е логично да се предвиди задължение да се запазят на работа само тези, за които се изплащат компенсации.


(iii) Други работодатели изказват несъгласие и с това, че са задължени да запазят на работа хората, за които ще се получат компенсации, допълнително в период със същата продължителност, без за този период работодателите да имат гаранции, че предприятията им ще работят или че ще получат някакви компенсации от държавата.


(iv) От гледна точка на работниците и служителите, се получава неравнопоставеност, тъй като тези работници/служители, които не работят изобщо поради престой или работят на непълно работно време, ще получават на практика същите трудови възнаграждения, като тези, които работят ефективно и рискуват здравето и живота си предвижвайки се в градския транспорт и в работната си среда.


(v) От гледна точка на работодателите неравнопоставеност е налице и поради факта, че единственият икономически критерий за получаване на компенсации от работодателите, е техните приходи от продажби да са намалели с 20% спрямо същия период на предходната година. Тъй като в текста на Постановлението, и разписаната процедура за кандиданстване, липсва изискване заявленията за подпомагане по мярката, да се подават след изтичане на месеца, за който се претендират тези компенсации, на практика се получава неяснота относно следното:

- възможно ли е в началото на месец април, да се подаде заявление за получаване на компенсации за месец април, преди той да е приключил и да е известно дали приходите в този месец са намалели с повече от 20% спрямо април месец 2019г.;

- ако това е допустимо, Постановлението изисква да се декларира намаляване на приходите от продажби за месеца, предхождащ датата на подаване на заявлението (в случая март 2020г.) спрямо същия месец на миналата година (март 2019г.);

- същевременно месец март беше само частично обхванат от извънредното положение, което бе обявено на 13.03.2020г., а и се предполага, че до края на месеца е възможно предприятията да са довършвали изпълнение и ангажименти по вече сключени договори.


Така се оказва, че тези които подадат заявления за получаване на компенсации за април 2020г. преди да е изтекъл месец април, ще трябва да установяват намаляване на приходите от продажби през месец март, което за голяма част от работодателите може и да не е налице като условие.


За да представят документи, установяващи намаляване на приходите от продажби през април 2020г. обаче (както изисква Постановлението), те очевидно ще трябва да изчакат началото на следващия месец май и така да чакат значително по-дълго за усвояване на компенсациите.


Притеснения тук поражда фактът, че сроковете за подаване на заявления са доста съкратени. При отговор на запитвания от работодатели в секцията “Въпроси и отговори” на Агенцията по заетостта за срока, в който могат да се подават Заявленията е посочено, че “компенсации по ал. 1, 2 и 3 се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца”, но веднага след това е уточнено, че “документи на този етап се приемат в периода 31.03.-21.04.2020 г.”


Освен това следва да се има предвид, че независимо от текста на Постановлението, че компенсации се изплащат за целия период на действие на ЗМДпвИП, няма как да се заяви изплащането на компенсации от началото на извънредното положение (от 13.03.2020г.), ако началната дата на преустановяване на дейността или въвеждане на непълно работно време е например 25.03.2020г. Компенсациите ще бъдат изплащани за периода от началото на заповедта по чл.120в или чл.138а КТ (престой или непълно работно време) и до отмяната на тези заповеди.


(vi) Следва също да се има предвид, че държавната администрация и Агенцията по заетостта тълкуват издаденото Постановление, като касаещо единствено лицата, осигурени задължително за риска “безработица” по чл.4, ал.1, т.1 от КСО. Компенсации, по смисъла на посоченото ПМС, се изплащат на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители при преустановяване на работата на предприятието, които са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. В тази връзка, самоосигуряващите се лица не попадат в посочения обхват и не подлежат на компенсация по тази мярка. Недоумение буди факта защо самоосигуряващите се лица, чиито приходи от продажби на стоки и услуги са намалели с много повече от 20% спрямо същия период на предходната година, нямат право да се възползват от подобно подпомагане.


Действително Постановлението предвижда, че обезщетенията се изплащат от НОИ за сметка на Фонд “Безработица”, но тези компенсации имат различен характер, те не представляват единствено и само алтернатива на обезщетението за безработица, което полагащите труд ще получават при прекратяване на трудовите им правоотношения. Очевидно е, че Постановление №55/2020г. не предвижда изплащане на обезщетения на самите работници и служители по трудов договор, а подпомагане на техните работодатели. Самоосигуряващите се лица осигуряват значителен приход за бюджета в други фондове, различни от Фонд Безработица. Така например, съгласно чл.15 от Закона за насърчаване на заетостта, Агенцията по заетостта е администратор на приходите от такси за разрешения за извършване на дейност на свободна практика и за разрешения за работа на чужденци. Според чл.16 от същия закон, средствата за активна политика за насърчаване на заетостта се изразходват също и за програми и мерки за насърчаване на безработните към самостоятелна заетост.


Политиката по насърчаване на заетостта се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ, L 352/1 от 24 декември 2013 г.). Същевременно в посочения Регламент изрично е посочено, че предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, което може да получи държавна помощ, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира[2].


[2]Дело C-222/04, Ministero dell’Economia e delle Finanze/Cassa di Risparmio di Firenze SpA et al. [2006 г.], Сборник, стр. I-289

Неравното третиране на работодателите, които визира Постановление №55/2020г. и самоосигуряващите се лица, резултира и от факта, че много от работодателите, които ще се възползват от мярката по ПМС №55/2020г. години наред не са плащали никакви или са плащали нищожно ниски данъци в бюджета на държавата, тъй като имат право при формиране на облагаемата си печалба да приспаднат всички, посочени в ЗКПО разходи, докато самоосигуряващите се лица имат доста нисък процент нормативно признати разходи и често облагат с данък над 70% от приходите си от продажби.


Практиката в редица други държави доказва, че самонаетите лица могат да бъдат подпомогнати със същите или алтернативни мерки, приложими към работодателите на наетите лица. Така например в Съединените щати, правителството обяви, че засегнатите от кризата и пандемията компании ще могат да се възползват от 50 милиарда щатски долара нисколихвени заеми, но освен това фискът ще отложи безлихвено плащанията на данъци за самонаетите лица, които ще получат плащания за отпуск по болест под формата на данъчен кредит.

В Европа са приложени и изключително добри практики и мерки за подпомогане на самонаетите лица, като посочените в тази публикация https://europeanjournalists.org/blog/2020/03/23/covid-19-it-is-time-to-guarantee-social-security-for-all/ :


- В Белгия когато самонаето лице не е заболяло, но няма достатъчно доходи, лицето има право на месечна издръжка от първия ден на преустановяване на дейността си в размер на 1.614,10 € ако лицето има семейство, съответно в размер на 1.291,69 € при липса на такова. Другите приети мерки са: освобождаване или отлагане плащането на социални осигуровки за период от една година, както и намаляване на осигурителните вноски.


- Във Финландия правителството обяви пакет за държавни помощи от 15 милиарда, като самонаетите лица и предприемачи ще имат право на обезщетение за безработица от 724 € на месец.


- В Холандия правителството подкрепи всички самонаети лица, като им даде право да кандидатстват за сума равна на минималното социално плащане за период от три месеца без да се извършва проверка на други източници на доходи на тези лица като частни спестявания или доходи на техните партньори.


- В Норвегия самонаетите лица могат да кандидатстват за еквивалент на обезщетенията за безработица в размер на 80% от средните им доходи през последните три години до максимална сума от 50 000 €.


- В Португалия, самонаетите лица, които трябва да останат в къщи, за да се грижат за децата си (при затворени училища), имат право да получат до една трета от техния среден доход в последното тримесечие на 2019г.


Ето защо, би следвало приетото Постановление, да съдържа и мерки за подпомагане на самонаетите лица, които са останали без доходи, насочени към безвъзмездна помощ за най-засегнатите, безлихвено кредитиране, отлагане на осигурителните и данъчни задължения или намаляване на данъчната тежест върху тези лица по друг начин.

Автори:

Адв. Жана Кисьова

Адв. Ива Згурова-Шопова

Адв. Александър Тонев

Повече информация за дейността на Екип "Адвокати за адвокатите" можете да намерите на Facebook страницата ни Адвокати за адвокатите.


0 преглеждания
За Сайта

Екип "Адвокати за Адвокатите" създаде този сайт като място, на което като адвокати да можем да споделяме опита си как да продължим да упражняваме професията си в условията на извънредно положение и социална изолация.

Становищата и правните разбирания в публикациите изразяват мнението на екипа или на техните автори и имат за цел единствено да провокират дискусия в търсене на възможни решения, без да представляват консултация или правен съвет за вземане на решение по конкретен казус.

За Контакт
  • Адвокати за адвокатите
За Нас

Може да получите повече информация за нас и нашите възгледи тук.

Абониране за известия

© 2020 Адвокати за Адвокатите