ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Как се отразява извънредното положение на работата ни като адвокати?

Какво ще се промени в работата ни след края на извънредното положение?

Извънредното положение е ново и непознато за всички.

Заедно с Вас ще търсим отговор на въпросите, които всеки от нас си задава като адвокат и като гражданин.

Ще се радваме ако споделите Вашето мнение по тези и всички други въпроси с нас на електронната ни поща.

• Как да поддържам дистанционна връзка с клиентите си? Какви са възможните технически решения и какви мерки за сигурност да вземам?

Въведените мерки на социална дистанция у нас и по света като част от противоепидемичните мерки за овладяване на епидемията от коронавирус Covid-19 доведоха до масово навлизане на съвременните технологии в различни сфери на обществения живот, в които доскоро това беше немислимо.

 

В тези условия  дистанционната работа се превръща в необходимост.

 

Независимо от фактическото преустановяване на разглеждането на дела в открити съдебни заседания, довело до значително намаляване на адвокатската ни работа, и независимо от невъзможността да бъдем ежедневно в офисите си, заедно с всички наши колеги, не можем да си позволим в тези условия напълно да преустановим дейността си.

Обявеното извънредно положение поставя на изпитание клиентите ни, които повече от всякога имат спешна нужда от правни съвети по всякакви въпроси - изпълнение на договори, трудовоправни въпроси, въпроси, свързани с ефекта на приеманите нормативни и общи административни актове в условията на извънредно положение.

Решението дали да работим дистанционно в тези условия не е в наш контрол и обявеното извънредно положение ни принуждава да намерим начин да използваме подходящите технологии и инструменти, за да продължим да работим за нашите клиенти.

 

С подходящо техническо оборудване и програми, ще можем да работим отвсякъде.

 

СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ И ОБЛАЧНИ УСЛУГИ

 

При работа от разстояние най-съществен е въпросът за съхраняване на информацията, която да бъде достъпна за нас, нашите колеги и клиенти от всяко място и от всяко устройство. Ползването на облачни услуги за съхранение спестява притеснения за актуализиране и архивиране на документите и прави всичко достъпно навсякъде.

Най-популярните и използвани опции за съхраняване и споделяне на информация са облачните услуги Google Drive, Office 365 и Dropbox, особено предвид високите нива на сигурност, включително спестяване на ИТ разходи и възможност за достъп до файлове отвсякъде, което често е трудно постижимо (или многократно по-скъпо) като техническо решение за отдалечен достъп до офисен сървър.

 

КОМУНИКАЦИЯ И ВИДЕОКОНФЕРЕНЦИЯ

 

Комуникационните инструменти също са от съществено значение, когато става въпрос за дистанционна работа и връзка с клиенти и колеги.

 

Съвременните видеоконферентни платформи за дистанционна комуникация позволяват пълноценна връзка между участниците в нея, при спазване на правилата за идентификация на участниците, сигурност на връзката и информацията, осъществяване на аудиозапис и видеозапис, което позволява използването на този вид комуникация с клиенти и колеги.

Такива са широко използваните софтуерни платформи Zoom, Microsoft Teams и др.,  които са сигурни и достъпни решения – и като технологични изисквания, и като цена.

Разгледайте:

Whereby: без нужда от потребителски профил и без нужда от изтегляния и локално инсталиране на софтуер -  прост инструмент за извършване на видеообаждания.

Zoom: лидер в тази област, предлагащ безплатен план с 40-минутен лимит за групови разговори и добър набор от функции - този инструмент ще бъде разгледан отделно, поради изключителната му полезност. В периода на изолация и карантина в много от държавите Zoom предлага и безплатно удължаване на конферентните разговори.

GoToMeeting: един от най-първите инструменти на пазара, който има причина да е все така актуален, като поддържа всяка функция, която се очаква да има едно приложение за конферентни разговори.

СИГУРНОСТ

Запазването на сигурността е особено важно при работа от разстояние, тъй като не всяка мрежа е снабдена със същите мерки за сигурност като вътрешната. А сигурността на информацията е от изключително значение в адвокатската практика, тъй като, както е посочено в чл. 5 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКАдв), опазването на професионалната тайна е основно и първостепенно задължение на адвоката. Съгласно чл. 5 от ЕКАдв и чл. 45 от Закона за адвокатурата адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Освен това по данните, с които адвокатите оперират и следва да съхраняват, често са изключително чувствителни за техните клиенти.  Ето и някои полезни съвети за подобряване на сигурността:

  • Използвайте различна комплексна парола за всяко отделно софтуерно приложение.

  • Обновявайте своите  пароли на всеки 30 дена.

  • Конфигурирайте многофакторна автентификация интегрирана с вашия мобилен телефон във всички софтуерни приложения които ползвате. 

  • Не съхранявайте своите пароли в чиста форма (нито в имейла ви, нито в текстови документ на вашия компютър). При необходимост ползвайте надежден Мениджър на пароли.

  • Не споделяйте вашите пароли с трети лица, без значение от причината.

  • Не използвайте служебния си компютър за лични цели.

  • Не инсталирайте нов софтуер на вашия компютър без да се консултирате с компютърен специалист.

  • Подсигурете вашия компютър чрез инсталиране на платена версия на надеждна антивирусна програма като Norton Security, Kaspersky Anti-Virus и др.

  • Ползвайте изключително и само лицензиран софтуер.

Следвайките горните съвети повишавате сигурността на системата и намалявате риска от изтичане на конфиденциална информация.

СЪХРАНЯВАНЕ НА ПАРОЛИ

Мениджърът на пароли може да помогне за защита на чувствителните данни и предотвратяване на проблеми. Има и добавения бонус да не се налага да задавате отново паролата си всеки път, когато я забравите.

Разгледайте:

LastPass: предлага възможност за безплатно използване, с богат набор от функции, включително многофакторна автентификация и ограничаване на достъпа по IP.

1Password: много подобни функции на LastPass, с удобен за потребителя интерфейс.

Dashlane: софтуерът е нов на пазара на бизнес приложения, но освен всичко друго предлага и добър мониторинг върху правата на отделните потребители в група.

• Трябва ли да затворим временно нашата кантора?

Затваряне на кантората не е задължително, но е възможно.

Министерството на труда и социалната политика съветва предприятията и работодателите да насърчават служителите си да работят у дома, когато това е възможно (Препоръки към работодателите за превенция срещу разпространението на COVID-19).

 

За адвокатите, независимо дали работят самостоятелно, съвместно с други лица, ако имат служители или наети лица по трудов договор е препоръчително въвеждането на гъвкаво работно време, което да позволява физическо присъствие на  по-малък брой лица в кантората в един и същ момент, при спазване на противоепидемичните мерки.

При вземането на решение дали да затворим временно нашата кантора е от значение вида на извършваната правна дейност, както и преценката на актуалните мерки, свързани с разглеждане на дела.

Съгласно т. 6 от Решение на Съдийската колегия на ВСС от 16.03.2020 г., подаването на всякакъв вид документи се извършва по пощата или по електронен път. Някои съдилища все още тълкуват това указание на Съдийската колегия на ВСС като възможност за получаване на документи, изпратени единствено чрез “Български пощи” ЕАД, и не обявяват електронен мейл за регистриране на постъпващите по делата документи и молби. Въпреки това с оглед процесуалните правила на ГПК, АПК и НПК, изпращането на процесуални изявления и книжа до съдилищата чрез  който и да е лицензиран пощенски оператор изпълнява процесуалното изискване за редовно подаване на книжата "по пощата".

Съгласно т. 7 от Решение на Съдийската колегия на ВСС от 16.03.2020 г., справките по дела се извършват САМО по телефоните, обявени на сайтовете на съдилищата или по електронен път на обявените от тях електронни адреси. За съжаление не всички съдилища поддържат възможност за електронна справка по водените дела.

Следва да се обърне специално внимание на т. 17 от Решение на Съдийската колегия на ВСС от 16.03.2020 г., според която за времето на извънредното положение се преустановява връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по всички дела, с изключение на делата по т.т. 1, 2 и 3 от същото решение.

В случай, че адвокатът или адвокатското дружество има висящи производства:

  • попадащи в кръга на делата, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП (в редакцията след изменението от ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.),  по които текат процесуални срокове за страните, идентичен с делата, включени в т.т. 1, 2 и 3 от решенията на Съдийската колегия на ВСС, приети от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с решение по протокол № 9/15.03.2020 г., допълнени и актуализирани с решения по протокол 10/16.03.2020 г., от работно заседание на колегията от 26.03.2020 г. и по протокол № 11 от 31.03.2020 г. ;

  • попадащи във видовете дела със спешен и неотложен характер, чието администриране и разглеждане е допуснато от административния ръководител на съответния съд (съгласно т.19 от посочените решения на СК на ВСС),

трябва да осигури възможност за получаване на призовките и съобщенията по такива производства,  предвид забраната за адвокатите, да отказват получаването на призовки, съдържаща се в процесуалните правила

Относно гражданските и търговски дела:

Съгласно чл. 51 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба, както и на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. В случай, че в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Нормата на чл.51, ал.3 от ГПК съдържа изрично правило, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36 , както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването.

Същевременно нормата на чл. 42 ГПК допуска призовките да бъдат изпратени  и по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, а когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма.

Чл. 42, ал. 4 ГПК предвижда също, че на страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес и те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.

Ето защо при затваряне на адвокатската кантора, препоръчително е по делата, попадащи в изброените по-горе категории, по които текат процесуални срокове за страните и чието администриране и разглеждане продължава, да уведомите съда по всяко дело отделно, че в кантората ви не е осигурен служител, който да  получава съобщения, и че желаете временно в периода на извънредното положение и до отмяната му съобщения да ви бъдат изпращани или чрез лицензиран пощенски оператор на домашния ви адрес, или на посочен от вас електронен адрес.

Относно административните дела:

Нормата на чл. 18а АПК изрично въведе връчването на съобщения и призовки по електронен път. Съгласно чл. 18а, ал. 4 АПК всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, могат да предоставят на административния орган или на съда за призоваване и получаване на документи и съобщения:

  • информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, или

  • електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или

  •  мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или

  • факс.

Ето защо при затваряне на адвокатската кантора, препоръчително е по делата, попадащи в изброените по-горе категории, чието администриране и разглеждане продължава, да уведомите съда по всяко дело отделно, че в кантората ви не е осигурен служител, който да получава съобщения, и че желаете временно в периода на извънредното положение и до отмяната му съобщения да ви бъдат изпращани или чрез лицензиран пощенски оператор на домашния ви адрес, на посочен от вас електронен адрес или че желаете уведомяване по телефон.

 

Относно наказателните дела:

В наказателния процес важат различни правила и съгласно разпоредбата на чл. 180 от НПК, призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени и когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.

Същевременно нормата на чл.178, ал.8 НК предвижда, че в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса.

Ето защо, в наказателните производства, за адвокатите ще съществува възможност или да заявят, че не желаят и не са съгласни да приемат призовки и съобщения, предназначени за техните доверители, или да заявят призоваване по телефон или факс.

В т. 6 от решение на Прокурорската колегия на ВСС, се препоръчва “призоваването на лица по преписки и досъдебни производства за периода на обявеното извънредно положение да се извършва по телефон или по електронен път”.

Прокуратурата стартира електронен достъп до преписките и други електронни услуги на адрес: https://e-services.prb.bg/epob-ui/#/home

Накрая, в случай, че адвокатската кантора е затворена за по-продължителен период от време, следва да се имат предвид процесуалните правила за отсъствие от съдебния адрес. Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК "страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.” ..

Поради това ако  кантората остане затворена повече от един месец  адвокатът следва да посочи по делата, по които е пълномощник, новия си адрес (своя домашен адрес), за да избегне неблагоприятните последици на чл. 41, ал. 2 ГПК -  при неизпълнение на задължението за уведомяване на съда за новия адрес всички съобщения да се прилагат към делото и да се смятат редовно връчени.

• Какво се случва със сроковете, които биха засегнали правата на гражданите и юридическите лица, в условията на обявеното извънредно положение?

Извънредно положение и мораториум върху процесуалните срокове

Основната характеристика на извънредното положение, породено от пандемията от зараза с коронавирус COVOD-19, са строгите ограничителни противоепидемични мерки и призива към всички граждани да останат по домовете си и да ограничат социалните си контакти до минимум.

Ефективността на противоепидемичните мерки  и очакването, че хората ще откликнат на призива да си останат вкъщи предполага те да бъдат спокойни и уверени, че правата и задълженията им, произтичащи от отношения с административни и други органи и служби, както и техните потенциални или висящи правни спорове, няма да бъдат засегнати от невъзможността им за свободно придвижване и социалната изолация.

По време на извънредно положение и в исторически, и в сравнителноправен план гарантирането на правата става чрез въвеждане на мораториум (спиране) на всички срокове, с които биха се засегнали по какъвто и  да било начин правата на гражданите и юридическите лица. По този начин за гражданите има сигурност, че правата им ще останат след края на извънредното положение такива, каквито са били заварени от него и няма да бъдат изгубени.

 

Поради това, още в деня на обявяване на извънредното положение у нас – 13.03.2020 г., от екипа Адвокати за адвокатите отправихме предложение до Народното събрание въвеждане на мораториум върху всички процесуални и материални срокове.

На 24.03.2020 г. в ДВ, бр. 28/2020 г. беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.05.2020 г. (ЗМДВИП).

 

Разпоредбата на чл. 3 от ЗМДВИП в първоначалната редакция на закона, предвиди спирането на три вида срокове:

  • Процесуалните съдебни срокове, предвидени в т. 1 – по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на наказателни производства, производствата по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;

  • Сроковете по т. 2 - Давностните срокове – както на погасителната и придобивната давност (без давностните срокове по НК и ЗАНН), така и други срокове, с чието изтичане се погасяват права или възникват задължения. В понятието „други срокове“ се включват всички други несъдебни срокове, предвидени в нормативни актове, с които се погасяват права или пораждат задължения на частноправни субекти. Тук попадат всички срокове за обжалване на административни актове пред административен орган или пред съд.

  • Сроковете по т. 3 - всички срокове, които не са указани в закон и са предоставени от административен орган за изпълнение на указания – най-често искане за допълнително предоставяне на документи, без които административният орган не би издал искания от молителя административен акт.

 

С разпоредбите на т. 4 и т. 5 на чл. 3 се предвижда спиране на срокове от различен характер по конкретни закони - ЗПКОНПИ (чл. 3, т. 4) и сроковете по ЗСВл относно подаване на декларация за имущество и интереси по чл. 175в от съдии, прокурори и следователи.(чл. 3, т. 5),

Всички срокове, определени в чл. 3 от ЗМДВИП, се спират за срока от 13.03.2020  г. до отмяната на извънредното положение. При изчисляване на сроковете, които са обхванати от мораториума и са започнали да текат преди началото му, изтеклата до 12.03.2020 г. част от срока се зачита и след отмяната на извънредното положение продължава да тече останалата част от срока. В миналото при наличие на поредица от закони за мораториуми (поради войни, въстания, преврати и пр.) е имало нарочни „таблици за мораторното време“, използвани за изчисляване най-вече на давностните срокове, обхващани от мораториума, за да е ясно от кой до кой ден не е текъл срок и това изчисление (и период) да е еднакво за всички случаи.

Процесуалните срокове по чл. 3, т. 1 ЗМДВИП.

Процесуалните срокове винаги са за страните или другите участници в съдебното производство, но не и за съда, който винаги дължи произнасяне (чл. 7 ГПК). Когато сроковете се спират в условия на установяван със закон мораторуим, се спират сроковете за страните, без това да освобождава от задължение съда да извършва тези процесуални действия, които не са обусловени от действия на страните, за извършването на които срокът е спрян. Процесуалните закони, поне в гражданското правораздаване, не предвиждат преклузивни срокове за съда, като единственото правило в тази насока в ГПК предвижда, че  “съдът разглежда и решава делата в разумен срок” (чл. 13 ГПК).

Важно е да се подчертае, че спирането на сроковете за страните

не означава спиране на делата.

Спирането на делата води до временно преустановяване на процесуалните действия по висящи съдебни производства. Спирането на процесуалните сроковете е извънредна мярка, която цели охрана на интересите на страните и създава гаранции, че същите няма да бъдат увредени поради обявеното извънредно положение, но не отменя процесуалната възможност за страната, за която срокове не текат, да извърши процесуалното действие в рамките на спрения срок, като в този случай извършеното процесуално действие се зачита. В този смисъл е разпоредбата на § 13, ал. 2 от заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП, обн. ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.

Възможно е спирането на сроковете да доведе до фактическо  блокиране по-нататъшното развитие на делото, което формално не е спряно, но съдът не може да се произнесе, защото произнасянето му е обусловено от процесуално действие на страна, за което срокът е спрян – например съдът не може да изготви доклад по делото, ако ответникът не е подал отговор поради спиране на срока за отговор. В случаите, обаче, в които не е налице такава обусловеност съдът е длъжен да пристъпи към извършването на съответните процесуални действия. 

От друга страна, ако страната предприеме извършване на съответното процесуално действие, въпреки, че срокът за извършването му е спрял да тече и не е изтекъл, се поставят въпросите:

  • ще приеме ли съдът, че е възможно да се пристъпи към следващите процесуални действия по делото и разглеждането му, след като съответното процесуално действие е извършено, но срокът за извършването му е спрян и още не е изтекъл;

  • възможно ли е страната да направи изявление, че поради извършване на определено процесуално действие (например обжалване) преди изтичането  процесуалния срок за съответното действие, желае съдът да извърши следващите процесуални действия, респ. че се  отказва от правото да се изчака изтичането на пълния срок, определен от процесуалния закон (или съда) в нейна полза, след отмяна на извънредното положение.

Отказът на страната да се ползва от все още неизтекъл процесуален срок винаги е пораждал много спорове, тъй като процесуалните норми на ГПК предвиждат единствено оттегляне и отказ от иск, както и оттегляне на жалби. В процесуалната доктрина, обаче, се приема, че няма пречка да се извършва отказ от  процесуални права, за които това не е изрично забранено, стига отказът да не касае  “бъдещи” права, тоест тези права вече да са възникнали. Това прави възможен извода, че  във всеки един момент след уведомяването си страната може да извърши дължимото процесуално действие или да се откаже от процесуалното право да се възползва от съответния срок.

Единственото процесуално действие, за отказ от което  се съдържа изрична забрана в ГПК, е правото на обжалване. Съгласно чл. 264, ал.1 и 2 ГПК, във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба, но предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Принципът на служебното начало задължава съда  служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото (чл. 7, ал. 1 и 2 ГПК), като съдът  връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Не съществува процесуално задължение за съда ако страната е извършила съответното процесуално действие в началото на предоставения срок, да изчака пълното изтичане на процесуалния срок, за да приеме съответното процесуално действие за допустимо и редовно (надлежно извършено). Ако от обстоятелствата е видно, че действието не е просрочено и е надлежно извършено, съдът може без да изчаква изтичане на срока след отмяната на извънредното положение, да извършва служебно следващите процесуални действия по движението на делото. Още повече когато страната, която е извършила процесуалното действие преди изтичането на срока, заяви изрично, че не желае да изчака изтичането на пълния срок.

Единствената хипотеза, при която съдът няма да може да извърши необходимите действия по движението на делото, би била ако страната не е извършила определено процесуално действие в рамките на извънредното положение при спрените процесуални срокове за извършването му (не е подала жалба, отговор, становище), което действие обуславя последващото развитие на производството. В този случай действително движението на делото ще бъде фактически блокирано, но съдът би трябвало да продължи да се произнася по всички искания, попадащи в кръга на посочените по-горе изключения.

Измененията в чл. 3, т. 1 ЗМДВИП в сила от 09.04.2020 г.

Със ЗИД на ЗМДВИП, обн. в ДВ, бр. 34/09.04.2020 г., законодателят възприе различен подход при определянето на смекчаващи мерки.

За разлика от първоначалната редакция на чл. 3, т. 3 от закона, с която бе наложен общ мораториум върху процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда, в новата редакция на разпоредбата делата с неотложен характер, за които сроковете продължават да текат, са изрично и лимитативно изброени в приложението към закона. (Забележка. Този подход бе предложен от нашия екип Виж Становище по ЗИДЗМДВИП от 03.04.2020 г. /линк/.

 

С разпоредбата на § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИДЗМДВИП, обн. в ДВ, бр. 34/09.04.2020 г. се предвиди, че сроковете, спрени от обявяването на извънредното положение по силата на чл. 3, т. 1 в първоначалната редакция на разпоредбата, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в Държавен вестник на промените.

Следователно, считано от 17.04.2020 г., продължават да текат спрените от 13.03.2020 г. процесуални срокове за страните по следните граждански, търговски и административни дела, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, а именно:

  •  Граждански и търговски съдебни производства, посочени в т. II на Приложение № 1:

1. Делата за упражняване на родителски права само относно привременни мерки;

2. Делата по Закона за защита от домашното насилие само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита;

3. Разрешения за теглене на суми от детски влогове;

4. Обезпечителните производства;

5. Делата за обезпечаване на доказателства;

6. Искания по Закона за електронните съобщения и чл. 19, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във връзка с чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс;

7. Делата по чл. 62, ал. 3 от Закона за кредитните институции.

  •  Административни съдебни производства производства, посочени в т. III на Приложение № 1:

 1. Делата по чл. 60 и чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс;

 2. Делата по чл. 75 и чл. 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

 3. Делата по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

 4. Обезпечителните производства;

 5. Делата за обезпечаване на доказателства;

 6. Делата по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;

 7. Делата по чл. 252 от Административнопроцесуалния кодекс;

 8. Делата по Закона за обществените поръчки;

 9. Делата по Закона за концесиите;

 10. Делата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

 11. Делата по глава трета от Закона за държавната собственост и глава трета от Закона за общинската собственост;

 12. Делата по Изборния кодекс;

 13. Делата по оспорване на актове за установяване на публични вземания;

 14. Делата по чл. 215 от Закона за устройство на територията, свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове;

 15. Делата по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение;

 16. Делата по глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

Дискусия и анализ на промените в процесуалните срокове подлежащи на спиране по ЗИДЗМДВИП, обн. в ДВ, бр. 34/09.04.2020 г. ще направим в рамките на Виртуалната ни кръгла маса с тема За ограниченията в работата на адвокатите и достъпа до съд в условията на извънредно положение /линк към събитието/

• Какви са професионалните задължения на адвоката, ако той не може да предостави необходимите услуги поради COVID-19?

Основно задължение на адвоката е точно да осведомява своите клиенти за техните права и задължения, включително и по повод възможно заразяване с вируса Covid-19 или в случай, че самият адвокат е бил в “близък контакт” със заразен.

За “близък контакт” на болен от Covid-19 се определя:

  •  съжителство в едно домакинство с лице, заразено с COVID-19;

  • директен физически контакт с лице, заразено с COVID-19 (напр. ръкостискане);

  • директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на заразен с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от заразено лице кърпички с голи ръце);

  • директен (лице в лице) контакт с пациент с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.;

  • престой в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) със заразен с COVID-19 за ≥ 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра;

  • здравен работник или друго лице, полагащ директни грижи за заразено лице с COVID-19, или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните превозни средства;

  • пътуване в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във всички посоки), придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелият (ако тежестта на симптомите при заболелия или негово преместване/движение сочи, за по-голяма експозиция за близък контакт може да се определят и други или всички пътници в самолета).

Как следва да постъпи адвоката, ако законовите мерки за защита от COVID-19 представляват пречка за изпълнение на професионалните му задължения?

  • Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка, или която не е в състояние да изпълни поради епидемиологичната обстановка. Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време.

  • Адвокатът е длъжен да не поема нов ангажимент и за извършване на услуги, които са били изначално невъзможни за изпълнение поради императивни забрани, наложени поради извънредното положение, които възпрепятстват предоставянето на исканите правни услуги. Възможно е изключение, ако адвокатът би си сътрудничил с колега, който е в състояние да ги предостави исканите услуги със съгласие на клиента.

  • Ако в резултат на извънредното положение бъдат въведени такива мерки, обуславящи конкретна невъзможност за изпълнение (например забрана за пътуване от град до град или поставяне под карантина населеното място, в което адвокатът живее), адвокатът има право да се откаже от поетата работа. В този случай адвокатът следва своевременно да уведоми клиента, за да може последния да организира защитата си – чл. 35, ал. 1 от Закона за адвокатурата, чл. 12, ал.2 от Етичния кодекс.

  • При поемане на нов клиент/доверител или казус, адвокатът е длъжен да осведоми доверителя си за това дали възложеното включва по необходимост процесуално представителство по категориите дела, включени в Приложението към чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, по които текат процесуални срокове за страните, както и за това дали и от кога текат сроковете за процесуални действия, нормативно определени срокове, срокове, определени от административен орган или съд, както и давностни и преклузивни срокове.

  • Адвокатът следва да уведоми своите клиенти за формите на контакт, включително да предостави мобилен телефон, електронен адрес или факс, както и други форми за електронна и дистанционна комуникация, както и да се осведомява редовно за получената кореспонденция или съобщения от клиентите. Относно уведомяването на съда и институциите за напускане на адреса на кантората, виж отговора на въпроса относно затварянето на адвокатската кантора.

Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗА  е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към бюджета на адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет, освен по отношение на периодите, за които е налице освобождаване или отлагане на дължимите вноски по решение на Висшия адвокатски съвет, или на съответната адвокатска колегия.

Със свое Решение № 2399 от 17 март 2020 г. относно размера на месечните вноски към ВАдвС, Висшият Адвокатски съвет прие адвокатите да не дължат вноски за периода от 1 март до 31 май 2020 г., като платените авансово месечни вноски за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2020 г., ще бъдат прехвърлени за погасяване на задълженията на адвокатите към ВАдвС, за следващите три месеца, за които не са извършили плащане.

Идентични решения са взети и от някои адвокатски съвети в страната - Софийски адвокатски съвет е взел решение за освобождаване на адвокатите от задължение за плащане на членски внос за периода м. март, м. април и м. май 2020 г., (чрез определяне на вноска в размер на 0.00 лв. за периода), Варненски адвокатски съвет е взел решение за освобождаване от членски внос за м. март 2020 г. Проверете в колегията, в която членувате, дали не е взето решение за намаляване на членския внос за периода на извънредното положение или за освобождаване от плащане.

Как следва да постъпи адвокат, ако самият той бъде потвърден като случай на COVID-19 след като вече е бил поел ангажимент към клиент за конкретна адвокатска работа? 

Надяваме се този въпрос да остане само хипотетичен за всеки един адвокат, но е нужно да предложим възможен отговор.

Отношенията адвокат-клиент са intuitu personae и се уреждат на базата на договора за поръчка, който се прекратява на основанията, посочени в закона (чл. 287, предл. 1 ЗЗД). Законоустановено основание за прекратяване на договора е налице, ако за защитника стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини (чл. 35, ал. 1 ЗА); ако повереникът има уважителни причини да се откаже от поетата защита (чл. 35, ал. 2 ЗА).

Несъмнено такава уважителна причина би представлявало заболяването на адвоката от COVID-19, защото би му попречило да изпълни надлежно задълженията си към клиента. В този случай адвокатът е длъжен да уведоми своевременно клиента си, за да може последния да организира защитата си. Виновното неизпълнение на задължението за своевременно уведомяване на клиента ще представлява неизпълнение както на договорното задължение на адвоката към клиента, така и неизпълнение на етичните му задължения.

Възможен вариант в подобна ситуация би било заболелият адвокат да преупълномощи друг колега, за което законът изисква и съгласието на клиента (чл. 25, ал. 4 ЗА).

Може ли  адвокат да откаже да поеме нова работа за клиент, който е потвърден случай на COVID-19, или да се откаже от вече поет ангажимент към клиент, за когото  се установи, че е заболял от COVID-19?

В случаите, в които е необходимо адвокатът да контактува физически с клиент, който е потвърден случай на COVID-19, е необходимо да бъдат спазвани всички ограничения и предпазни мерки, разгледани подробно при отговора на следващия въпрос.

Ако адвокат е поел професионален ангажимент към клиент, който впоследствие бъде потвърден като носител на COVID 19, клиентът би попаднал в категорията на лицата, подлежащи на задължителна карантина или задължителна хоспитализация.

Ако работата по казуса налага личен контакт между адвоката и клиента, потвърден случай на COVID 19, при който биха се нарушили правилата за социална изолация, адвокатът ще има право да се откаже от защитата по смисъла на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗА, със задължението да уведоми клиента своевременно, за да може последния да организира защитата си. Същото право следва да се признае на адвоката при лични контакти по отношение на клиент, за когото има данни, че е контактно лице с потвърден случай на COVID 19. Същевременно призванието ни като адвокати е да помагаме най-вече на лицата, които се намират в затруднение, в по-уязвимо положение или са застрашени от накърняване на техните права и интереси. Поради това оказването на юридическо съдействие на болните лица е желателно и крайно необходимо понякога, ако е възможно такова да бъде предоставено без личен контакт.

Ако работата по казуса не налага личен контакт между адвоката и клиента и двамата разполагат с необходимите електронни технически средства за дистанционна комуникация, при спазване на правилата за социална изолация то тогава адвокатът не би могъл правомерно да се откаже защитата, на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗА.

Ако работата не изисква въобще контакт с клиента и въз основа на получени инструкции, информация и документи, адвокатът е в състояние да изпълни възложената работа или да продължи да осъществява възложеното процесуално представителство или друга дейност,  следва да продължи да изпълнява добросъвестно и точно задълженията си към клиента, включително да го осведоми за неговите права и задължения при първа възможност.

В тези случаи  ще е налице  риск за  здравето на адвоката, което може да постави адвоката в трудната от етична гледна точка ситуация да избере дали да продължи да изпълнява възложената от клиента работа или да се откаже от нея.

Преценката в подобна ситуация е лична за всеки адвокат и зависи от конкретните факти и етичните разбирания за упражняване на адвокатската професия.

Съгласно чл. 44 от ЗА адвокат, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, когато е определен за това и да води делото с необходимата грижа, който може да откаже поемането на служебна защита само ако има основателни причини за това.

Във връзка с допускането, определянето и назначаването на резервни защитници по образувани наказателни производства от органите от системата за правна помощ по чл. 25, ал. 1 от ЗПП - разследващи органи и съдилища, както и адвокатски съвети, Националното бюро по правна помощ с Решение от 30.03.2020 г. прие, че ако "органите по допускане и назначаване не посочат каква е неотложността или изключителността на процесуалните действия, които налагат назначаването на резервен защитник и не могат да осигурят препоръчаните от Националния оперативен щаб мерки за социална дистанция и други, които гарантират здравето и живота на българските граждани, в т.ч. и на адвокатите, то адвокатските съвети имат право да откажат определянето на адвокат"

За подобни случаи е необходимо да бъде осигурена възможност на адвокати--доброволци, които са дали предварително съгласието си, към тях да бъдат насочвани клиенти, страдащи от COVID-19, които имат нужда от правни консултации.

• Какви препоръки да следваме, когато работата по необходимост включва физически срещи с клиенти, включително в болнични заведения?

Висшият адвокатски съвет  на 17.03.2020 г. отправи  препоръки за работата в адвокатските кантори, които са съобразени с указанията на Световната здравна организация за подготовка на работното място за борба с вируса COVID-19:

  • Да не се допуска струпване на хора в помещенията за обслужване на клиентите и да се приемат само лицата, които имат предварително уговорен и записан час за консултация при адвоката или имат спешна и неотложна във времето нужда от правна защита и съдействие. /преценката за лична среща с клиента или дистанционна консултация чрез възможни и използвани електронни средства е отговорност на всеки адвокат, като последната е препоръчителна/.

  • Да се осигурява препоръчителното разстояние между посетителите, адвоката, сътрудниците и служителите в адвокатската кантора.

  • Посетителите на адвокатските канторите да бъдат предупреждавани да ползват лични предпазни средства, при наличие на такива.

  • Да се проветряват и дезинфекцират работните помещения по възможност след всеки отделен клиент; почистване с препарати на всички повърхности – под, мебели, дръжки, електрически ключове и други ползвани средства и материали - телефони, клавиатури и други.

  • Всеки клиент да бъде приеман в адвокатската кантора, само след напускане на предишния.

  • При възможност да се ограничат разплащанията в брой.

 

Вижте също: Препоръки на други институции

При посещение на клиенти в болнични заведения, следва да се имат предвид и указанията по Заповед № РД-01-122 от 11.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването:

Лечебните заведения, в които са хоспитализирани и изолирани пациенти с COVID-19 въвеждат карантинен режим на работа, включващ ограничаване на достъпа на външни лица, преустановяване на детските и женски консултации и свиждания.

 

В отделенията, в които са хоспитализирани и изолирани пациенти с COVID-19 се въвежда 14 дневна карантира, включваща спиране на приема и изписването на пациенти от отделенията и провеждане на засилен дезинфекционен ражим на работа.

 

В случай, че посещението ви в лечебно заведение е с цел защита на правата и интересите на ваш клиент, намиращ се в същото болнично заведение, следва да проверите предварително дали се касае за болнично заведение, в което са хоспитализирани и изолирани такива пациенти и какви са правилата за достъп.  Следва да се има предвид, че дори болничните заведения, в които няма хоспитализирани граждани с това заболяване, са въвели по-строг пропускателен режим и  може да подадете искане до ръководството на съответното лечебно заведение за допускането ви на територията на болничното заведение или извеждане на клиента, ако клиентът е в състояние да го направи.

Съгласно Заповед №РД-01-183 от 06.04.2020 г. (с която е отменена Запоед № РД-01.130/17.03.2020 г.) всички лица, изброени по-горе, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават. СЗО и Министерство на здравеопазването са публикували и указания за домашното лечение на заболели от Covid-19, според които трябва да се ограничи броя на лицата, полагащи грижи за пациента в домашни условия, в идеалния случай до едно лице, което е в добро здраве без придружаващи заболявания, а посетители не се допускат до пълното възстановяване на болния. Подобни посещения освен това са крайно рисковани, и ако адвокат е предприел посещение при свой клиент поставен под карантина, ще следва на свой ред да спазва 14-дневна карантина, като се свърже по телефон с общопрактикуващия си лекар, лечебното заведение, което обслужва мястото за настаняване или със съответната регионална здравна инспекция, особено ако посетеният клиент е с потвърден случай на  Covid-19.

• Трябва ли да присъствам в съда?

Към настоящия момент няма въведени процесуални правила за дистанционни и виртуални съдебни заседания, които да позволяват провеждане на съдебни заседания без личното присъствие на страните или техните адвокати/повереници/защитници.

Ето защо присъствието в съда може да се наложи при наличие на висящи, производства от категориите, чието администриране и разглеждане продължава според цитираните по-горе Решения на Съдийската колегия на ВСС.

В този случай следва да спазвате установените противоепидемични мерки в сградата на съответния съд за социална дистанция, ползване на лични предпазни средства и пр.

• Имаме служител, който е без работа поради COVID-19. Можем ли да ползваме държавна подкрепа?

С Постановление № 55 от 30.03.2020 г. на Министерски съвет бяха определени условията и реда за изплащане на компенсации на работодателите с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г.

Адвокатите и адвокатските дружества, които отговарят на дефиницията за “работодател” в §1 от ДР на КТ, и имат наети по трудово правоотношение работници и служители, могат да участват в предвидената мярка за компенсации по Постановление №55/2020г. на Министерския съвет.

Предоставянето на правни услуги не попада в икономическите дейности, които са изключени от компенсации. Не попада и в категорията дейности по Приложението към ПМС № 55, които няма да има нужда да доказват спад в приходите от продажби.

 

Работодателите адвокати, адвокатски дружества или съдружия попадат в категорията работодатели, които подлежат на компенсации ако са преустановили дейност на цялото предприятие, части от него или на отделни работници/служители по своя заповед или са намалили работното време, и които ще трябва да доказват спад от минимум 20% на приходите си от продажби. Ако отговаряте на тези условия и останалите изисквания за работодателите и работниците предвидени в Постановлението можете да кандидатствате за компенсации.

Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е издал заповед за откриване на процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации.

 

Информация за реда и условията за кандидатстване се публикува на интернет страницата на Агенцията по заетостта и на информационните табла в дирекции „Бюро по труда“.

 

Документите ще се подават в дирекция "Бюро по труда", обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите.

Компенсациите ще се изплащат на работодателите от Националният осигурителен институт въз основа на списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, който Агенцията по заетостта изпраща на НОИ по електронен път.

Подробности за условията и реда за изплащане на компенсациите можете да намерите тук и на интернет страницата на Агенцията по заетостта.

• Трябва ли да разрешаваме на хората да работят от вкъщи?

Въвеждането на надомна работа или работа от разстояние за служителите и работниците на адвокати и адвокатски дружества, както и за адвокатите, наети за постоянна работа с договори по чл.77 от Закона за адвокатурата, е препоръчително, винаги когато това е възможно.

Нормата на чл.120б от Кодекса на труда, въведена с §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, се прилага само при трудови правоотношения. Съгласно тази норма “работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние”. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

Същевременно договорите за постоянна работа с адвокати, сключени на основание чл.77 от Закона за адвокатурата не са “трудови” такива, нито са приравнени на трудовоправни отношения. Ето защо, временната промяна на начина на престиране на работа от адвокатите с договори по чл.77 ЗА, при условията на надомна или дистанционна работа, ще следва да се извършва с тяхно съгласие и с анекс към адвокатския договор.

• Няма да можем да платим данъчните си задължения или задълженията на адвокатското ни дружество или съдружие. Какво да правим?

Надяваме се дейността на съдилищата да се нормализира бързо и последиците от извънредното положение върху адвокатите да не доведат до невъзможност за плащане на данъчни задължения и каквито и да било други задължения.

Въпреки това си поставихме и този въпрос.

В опит да предложим отговор,  ще разгледаме данъчните аспекти по отношение на всички данъчни задължения за преки и косвени данъци, местни и републикански, сроковете на тяхното заплащане, тяхното отсрочване и разсрочване, и начин на погасяване.

Плащането на другите задължения, извън публичните, е уредено в чл. 6 ЗМИВИП. Правилото на последния е, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Важно е да се знае, че изброяването на непаричните последици в чл. 6 е неизчерпателно и се отнасяне за всички последици.

1. Задължения за корпоративен данък за 2019 г. и авансови вноски /месечни и тримесечни/ за 2020 г.

С параграф 25, ал. 1 от закона за мерките и действията по време на извънредно положение, плащането на корпоративен данък за 2019 на данъчно задължените лица е отложен от 31.03.2020 до 30.06.2020. Плащането на дължимия авансов корпоративен данък за текущата година се определя, съобразно правилата на параграф 25, ал. 2 от горепосочения закон. Механизмът за определяне на авансовия данък е в зависимост, в какъв срок е подадена годишната данъчна декларация пред НАП.

В случай, че:

1.1 годишната данъчна декларация е подадена до датата на влизане в сила на посочения по-горе закон, авансовите вноски се правят, съобразно декларирането, при спазване на разпоредбите на ЗКПО;

1.2 годишната данъчна декларация е подадена до 15.04.2020, авансовите вноски се правят, съобразно ЗКПО;

1.3 когато до 15.04.2020 не е подадена годишната данъчна декларация, в същия срок ДЗЛ подава декларация, в която се попълва само частта за деклариране на авансовите вноски;

2. Данъци върху разходите по чл. 204, ал. 1 от ЗКПО

С параграф 25, ал.1 от ЗМДВИП се удължава заплащането на данъците върху разходи до 30.06.2020 г.

Практически законодателят е установил данъчна ваканция по отношение на сроковете за заплащане на корпоративния данък за 2019 и данъка върху разходите по чл. 204 от ЗКПО.

3. По отношение на всички други данъчни задължения

С параграф 49 от ЗМДВИП се пояснява, че извън случаите по параграф 25 до параграф 31, сроковете за внасяне на останалите данъци се запазва, както е установено в материалните данъчни закони.

4. По времена извънредното положение, съобразно разпоредбата на §29, т. 4 от ЗМДВИП не се образува изпълнително производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда;

 

5. По време на извънредно положение, съгласно разпоредбата на §29, т.5 от ЗМДВИП принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се спира, като извършените до спирането действия запазват силата си; след спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело; изпълнителното производство се възобновява след изтичането на срока, за който е обявено извънредното положение; преди изтичането на срока на извънредното положение изпълнителното производство се възобновява с разпореждане на публичния изпълнител по искане на длъжника, за изпълнение върху:

а) вземания и парични средства от банки;

б) вземания от трети лица;

в) вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове;

След реализиране на изпълнението по т. 5, букви „а“, „б“ и „в“ от посочения закон изпълнителното производство се спира;

 

6. Липсата на парични средства не освобождава данъчно задълженото лице да плати данъчния дълг. Разпоредбите на парграф 25 до параграф 31 и параграф 49 от ЗМДВИП са специални правни норми и изключват приложението на чл. 4 от същия закон, по отношение на сроковете за заплащане на данъчния дълг.

7. Начините на погасяване на данъчни задължения са посочени в чл. 168 от ДОПК, а последователността на погасяване в чл. 169 от същия кодекс.

 

Правилото за погасяване на данъчни задължения предвижда погасяването им в поредност:  главница, лихви и разноски, като същото правило се прилага и при разсрочени или отсрочени данъци. Принципно при наличие на няколко данъчни задължения, ако данъчно задълженото лице не е заявило кое точно погасява, те се погасяват съразмерно.

8. При липса на средства за погасяване на данъчния дълг данъчно задълженото лице би могло да се възползва от отсрочване или разсрочване на данъчния дълг по реда на глава двадесет и втора от ДОПК или да помисли за финансиране на дейността, чрез допълнителни парични вноски или форма на кредитиране.

• Не можем да изпълним задължението си за подаване на данъчни декларации в сроковете за това. Какво да правим?

Срокът за подаване на декларациите за облагане с корпоративни данъци (чл.92 ЗКПО) е удължен до 30.06.2020 г.

 

Удължен до 30.06.2020 г. е и срокът за подаване на годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. еднолични търговци, упражняващи дейност като земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци, както и за внасяне на дължимия от тези лица данък по декларацията.

Срокът за подаване на годишна данъчна декларация и за внасяне на данъка по декларацията за физическите лица, които не са еднолични търговци, остава непроменен - до 30.04.2020 г., като  всички останали декларации се подават в сроковете предвидени в материалните данъчни закони.

• Как да разширим възможностите си за работа като адвокати по време на извънредното положение и след неговото прекратяване чрез използване на медиация?

Конфликтите и споровете са неизменна част от живота на хората. Те не могат да се „замразят“ нито да изчезнат  поради пандемията или обявеното извънредно положение в целия свят. В България с обявяването на извънредно положение на 13 март 2020г. възникна още едно предизвикателство наред със справянето с COVID19 като физическо оцеляване и справянето с икономическите последици от спирането на активния стопански живот. Това ново предизвикателство, което ще става все по-осезаемо и в никаква степен не по-маловажно от физическото ни оцеляване е необходимостта от разрешаване на спорни въпроси, от защита на човешките права и интереси. Съдилищата затвориха врати, но това не означава, че проблемите, които всеки един е имал и ще има, изчезват до изчезването на вируса. Проблемите, които имаше досега в съдебната система, включително и със сроковете на насрочване, разглеждане и решаване на делата поради натоваренот на съдилищата(особено в Софийски районен съд) ще се умножат и обогатят с нови, несъществуващи досега предпоставки и затруднения от всякакво друго естество освен съществуващите. Трудностите, които адвокатите са имали досега при упражняване на професията се, ще се увеличат като естествена последица от настъпващите промени.

 

Естествено, възниква въпросът как да намерим нови възможности за работа. Във време, натоварено с несигурност, извънсъдебното решаване на спорове може да намери своето по-широко приложение, за което се говори от години.

 

Един от утвърдилите се вече способи за извънсъдебно решаване на спорове е медиацията. В нашата страна има много обучени медиатори, включително и адвокати, които могат да приложат  своите професионални умения и да помогнат на хората да достигнат до търсене и намиране на решения на своите спорове.  В София, наред с други действащи обединения на медиатори е създадена и Асоциация на медиатори адвокати, които могат да предоставят своите опит и умения за извънсъдебното разрешаване на спорове.

Защо да изберете медиация:

  • Възможно е процедурата да се извърши онлайн без необходимост някой друг да даде разрешение, да определи начина на онлайн комуникацията. Вайбър, Скайп, ZOOM, FaceTime и др. възможности вече се използват.

  • Можете да участвате в медиация само и единствено по своя воля и можете по всяко време да се оттеглите;

  • Медиацията е процедура, основана на сътрудничество и максималната и продължителност е шест месеца;

  • Можете сами да избирате медиаторите си, а медиаторите са задължени да бъдат неутрални и безпристрастни и да провеждат процедурата при условията на поверителност;

  • Медиаторът не дава правни съвети и не замества адвокатите в процеса на търсене на решения. Той има задача да помогне за обсъждане на спорните въпроси в условия на доверие, поверителност и с цел намиране и удовлетворяване на интересите на всички страни и търсене на различни варианти на възможни решения на спора;

  • Както страните, така и медиаторът са  задължени да пазят в тайна обстоятелствата, фактите и документите, които са им станали известни в хода на процедурата.

  • Страните имат право да потърсят специализирана консултация  от адвокат или друг специалист по време на провеждане на процедурата по медиация, както и да се явят заедно с адвокат;

  • Страните могат сами да достигнете до споразумение, удовлетворяващо в по-пълна степен интересите на всички страни. Участието им в медиация заедно с адвокати може да ги улесни и да гарантира, че правата и интересите им ще бъдат защитени;

  • Формата-писмена или устна и съдържанието на споразумението, което може да се постигне се определя от страните;

  • Споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от съдилищата за придаване на изпълнителна сила, включително и в случаите, когато е постигнато без да има вече съдебен спор;

  • Финансови разходи в сравнение съдебните такси и разноски могат да  бъдат по-малко;

  •  Медиацията като процедура е основана и на умения за справяне със страха и негативните емоции, породени от неудовлетворени основни човешки потребности. Поради това, наред с другите предимства на процедурата, в дни на тревоги и напрежение, медиацията може да даде необходимата сигурност и спокойствие на хората, че могат да решат споровете си по начин, който не ги натоварва допълнително.

 

Възможности за адвокатите в процедура по медиация

Медиацията може да даде на адвокатите възможност за професионална изява, от която те на практика са лишени по време на действие на ЗМДВИП , а и предстои да претърпят негативните последици от спиране на работата на съдилищата и след отмяна на извънредното положение. Предимство за адвокатите е да познават спецификата на медиацията, да насърчават клиентите си да се обръщат към този извънсъдебен способ за решаване на спорове. Спестеното време и пари чрез медиация ще започват да имат все по-осезаемо и конкретно измерение, ако случаите на обръщане към медиатори се увеличават.

Някои от възможните действия на адвокатите:

  • Участие с клиентите в провеждана процедура по медиация

  • Съдействие на клиенти за изготвяне на споразумение (медиаторите не дават правни съвети, не изготвят споразумения; страните сами определят параметрите на споразуменията)

  • Консултиране на клиенти относно възможностите за участие в процедура по медиация

  • Участие като медиатори в дейност на центрове по медиация

  • Участие в процедури по медиация и като медиатори

Медиацията е възможност, а не преграда и ограничение, както пред страните, така и пред адвокатите. Как може да се използва и приложи тази възможност е в ръцете на всеки един, който иска да намери способи да реши своевременно споровете си и да защити своите права.

• Нашата кантора няма възможност да поддържа отдалечена работа. Как можем да гарантираме непрекъснатото обслужване нуждите на нашите клиенти?

Наясно сме, че има някои кантори, особено малки кантори на самстоятелно работещи адвокати, които нямат условия и необходимост за дистанционна работа.

Ако имате нужда от дистанционна работа, и все още не сте започнали да я извършвате,  можете да разработите план за непрекъснатост на дейността (ПНД), който може да Ви е от полза и при други извънредни ситуации.

Изготвянето на ПНД включва следните стъпки:

КРИТИЧЕН ПЕРСОНАЛ И ДЕЙНОСТИ

Определете онези членове на персонала, които са от решаващо значение за работата на дейността..

Направете преценка на уменията, за да вземете предвид уменията на всички в кантората и обема от работа, който те могат да поемат, когато е необходимо. Това не трябва да обхваща само адвокатите, но и всички сътрудници. Трябва да сте наясно точно кой какво прави във кантората и ако са взети мерки за самоизолация, кой какви задачи ще поеме дистанционно.

Помислете как да защитите тези критично важни за дейността служители на ранен етап, като организирате те да работят в отделна част от офиса, от дома си или от предварително планирано отдалечено място.

ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И КОМУНИКАЦИИ

Уверете се, че информационните технологии и комуникационните системи са достатъчно сигурни и могат да улеснят работата от разстояние, както и че има вие и всички от екипа ви разполагате с необходимото оборудване.

Препоръчително е всички да имат достъп до защитена обща комуникационна платформа (като чат група в WhatsApp, Viber и т.н.). Помислете за въвеждане на система за взаимопомощ, за да гарантирате, че всички колеги са в безопасност и се чувстват подкрепени.

ПОМЕЩЕНИЯ

Преглед на помещенията, в които се намира кантората.

Канторите със споделени офисни площи трябва да се координират с други собственици в помещението или сградата, за да постигнат съвместна политика за хигиена - като почасова дезинфекция на санитарните помещения, дръжките на вратите и бутоните на звънци и асансьори, поддържане на личното работно пространство - забърсване на твърдите повърхности, дезинфекция на ръце, периодично проветряване на помещенията  и т.н.

ФИНАНСИ

Преглед на финансовите процеси и операции, за да се гарантира, че персоналът може да работи и че възнагражденията на всички служители все още могат да бъдат изплатени навреме. 

• Относно адвокатите, посещаващи полицейски управления, следствени арести, затвори или съдилища. Какви промени са направили или следва да направят полицейските управления, следствените арести, затворите и съдилищата, за да гарантират безопасността на адвокатите?

В СЪДЕБНИТЕ СГРАДИ - Важно е да се информираме предварително какъв режим на работа е установен в конкретната съдебна сграда- тази информация най-лесно се получава на сайта на съответния съд, а също така е добре и да се направи връзка по телефона с централата на Съда, или със служба „ ИНФОРМАЦИЯ „, ако има някакви неясноти.

 

Ползването на предпазни маски и ръкавици е задължително, още повече, че в сградите на Софийския районен съд- Наказателна колегия на бул.“Ген.Столетов „ № 23 и на Специализирания наказателен съд на ул.“Черковна „ № 90 е изградена централна ветнилационна система и няма директен достъп до въздух поради липса на прозорци в съдебните зали.

 

Това налага по време на съдебни заседания в залата да се спазва дистанция от препоръчаното разстояние от 1.50 м. и то най-вече на мястото на защитата, ако в производството участват повече от един защитници.

 

Достъпът до деловодствата е ограничен, и не следва да се посещават канцелариите, а всички справки трябва да се извършват по телефона, независимо от присъствието ни в съответната съдебна сграда, защото в противен случай се създават допълнителни неудобства за администрацията , още повече, че се работи в режим на намален състав.

Тъй като не се конвоират задържаните лица, а тяхното участие се осигурява с конферентна връзка чрез Интернет от арестните помещения на бул. “Г. М. Димитров" № 42 и ул. “Майор Георги Векилски" № 2 в гр. София е добре защитниците да поискат от Съда да им се осигури възможност да проведат разговор с обвиняемите-респективно подсъдимите. Наличието на надзирател в помещението, в което се намират задържаните, а също така и силата на звука от видеоконференцията в съдебната зала изключват конфиденциалност, но е препоръчително да се говори с клиентите, защото стресът от необичайното съдебно заседание и тоталната изолация, свързана с преустановяване на свижданията в ареста и посещението на роднини-защитници създава усещане за безизходица и депресира допълнително задържаните.

 

В ПОДЕЛЕНИЯТА НА МВР – Във всички поделения на МВР посетителите се допускат с предпазни маски и ръкавици. При провеждането на процесуално-следствени действия е добре адвокатите да настояват те да не се провеждат в работните помещения на разследващите, които обикновено се ползват от 2-3 лица ,а в съвещателни салони или други, по-просторни помещения за спазване на изискването на минимално отстояние от 1.50 - 2 м. между участниците.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАБОТАТА СЪС ЗАДЪРЖАНИ ЛИЦА. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП и Областните звена на арестите не са преустановили достъпа на адвокати до задържаните лица, и осъдените в затворите, но задължително е ползването на маски и ръкавици.

 

При възможност е добре колегите защитници за посещават клиентите си, които са под стража по-често по възможност, тъй като са преустановени свижданията, не се получават колетни пратки и единствените хора извън надзирателския състав, с който се срещат нашите клиенти са адвокатите им.

• Какви стъпки могат/трябва да предприемат адвокатите, за да обяснят рисковете и да защитят клиентите си, които купуват или продават имот, при забава в подготовката или сключването на договора, причинено от COVID-19?

Адвокатът следва да разясни на своя клиент, че в периода на извънредното положение съгласно чл .5, ал. 3 от ЗМДВИП  нотариалните производства се ограничават до "неотложните", които следва да бъдат извършвани при спазване на здравно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара е задължена да осигури дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.

Законът не дефинира кои нотариални удостоверявания и производства са "неотложни", така че преценката за неотложност следва да се прави съобразно конкретните факти: неотложно може да бъде нотариално удостоверяване на завещание, изпращането на нотариална покана за заплащане на дължима издръжка, но неотложно може да бъде и сключването на окончателен договор в рамките на уговорен краен срок за сключването му в сключен между страните предварителен договор. 

Списъкът на дежурните нотариуси е обявен на сайта на Нотариалната камара на следния адрес: https://notary-chamber.bg/sites/default/files/dejurstvapdf.02122038.pdf

От списъка е видно, че в София ще работят 33-ма нотариуси, в Пловдив – 26, а във Варна – 21. Някои от дежурните нотариуси са направили специално уточнение точно през кои дни или часове ще са отворени канторите им, част от нотариусите са поставили изискване клиентите първо да се свържат с тях по телефона, за да бъде записан час и да се избегне струпването на хора. Телефоните на всички нотариуси можете да намерите тук.

 

Нотариалната кантора публикува съобщение, че посетителите в нотариалните кантори трябва да се съобразяват с всички установени в страната и съответното населено място противоепидемични мерки и здравно-хигиенни изисквания, но не уточни кои нотариални производства са неотложни. С оглед на това при осъществяване на контакт с избрания дежурен нотариус при излагане на причините за неотложност от значение за възможността да бъде извършено нотариалното удостоверяване, ще е неговата преценка за "неотложност" на удостоверяването. .

 

Извън режима на работа на нотариалните кантори обаче, в периода на извънредното положение ще бъде значително затруднено и снабдяването с документи за сключване на самия договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Всяка общинска администрация обаче има портал за електронни услуги, в който трябва да имате регистрация. При създаване на регистрация, порталът предоставя три възможности:

  • достъп до профила чрез потребителско име и парола

  • достъп до профила чрез  електронна идентичност (еID)

  • достъп до профила чрез е-подпис.

По отношение на София-град този портал се намира на адрес: https://svc.sofia.bg

 

Някои от институциите извършват електронни услуги по силата на Закона за електронното управление, както следва:

  • Издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца

  • Издаване на удостоверение за промени на постоянен адрес

  • Издаване на удостоверение за промени на настоящ адрес

  • Издаване на удостоверение за раждане – оригинал или дубликат

  • Издаване на удостоверение за сключен граждански брак – оригинал или дубликат

  • Издаване на препис-извлечение от акт за смърт

  • Издаване на удостоверение за наследници

  • Издаване на удостоверение за семейно положение

  • Издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки

  • Издаване на удостоверение за идентичност на лице с различни имена

  • Издаване на удостоверение за постоянен адрес

  • Издаване на удостоверение за настоящ адрес

  • Издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот и за незавършено строителство (изиска се електронен подпис)

  • Заверка на удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 4 от Приложение № 2 към Закона за местни данъци и такси (изисква се електронен подпис)

  • Издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения по Закона за местните данъци и такси (изисква се електронен подпис)

  • Заверка на молба-декларация до нотариус за обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК във връзка с чл.79 от Закона за собствеността (изисква се електронен подпис)

  • Издаване на удостоверение за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти

  • Издаване на удостоверение за отписване на имот от актовите книги за имотите - общинска собственост или за възстановен общински имот

  • Справки по актовите книги и издаване на заверени копия от документи относно общинска собственост

Скици на имоти и кадастрални схеми се издават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, след регистрация на потребителски профил, с подаване на заявления по електронен път на следния адрес: https://kais.cadastre.bg/bg/Services

В случай, че услугата се заявява и получава по електронен начин (заявена с електронен подпис) цената на услугата се намалява с 30%. Ако заявлението се подпише с електронен подпис е възможно крайният резултат да бъде получен под формата на електронен документ в личния профил.

В случай, че клиентът ви или Вие разполагате с електронен подпис, снабдяването с необходимите за сделката документи, може да стане изключително лесно и бързо. В противен случай, подаването на заявления и получаване на документи на гише продължава, но е възможно да бъде забавено заради намаляване броя на съответните служители в общината или администрацията, и необходимостта от спазване на дистанция от чакащите на гише и другите противоепидемични мерки.

• Как се отразява COVID-19 върху работата на Националното бюро за правна помощ и какви са последиците за адвокатите предоставящи правна помощ?

И в условията на извънредно положение и наложени извънредни мерки Националното бюро за правна помощ продължава  дейността си по първично консултиране. За обезпечаване работата своевременно е изготвен и утвърден от председателя на НБПП График на адвокатите, предоставящи първични правни съвети на Националния телефон за правна помощ, като видно от съобщение на сайта на НБПП /https://www.nbpp.government.bg/, до 24 април 2020 г могат да се подават заявки за свободните дати за дежурства за месец май.

 

Правилата за работата на националния телефон за правна помощ може да видите на сайта на НБПП, секция Национален телефон за първична правна помощ.

 

С решение взето на заседание, проведено на 30.03.2020 г., НБПП препоръча за срока на извънредно положение и с цел запазване живота и здравето на страните в производството и техните защитници, разследващите органи, прокуратурите и съдилищата да не допускат назначаване на  резервни защитници, когато обвиняемите и подсъдимите имат договорен такъв, освен в случаите когато извършването на действието е от изключително значение за провеждане на производството в разумен срок. В изпратено до адвокатските съвети Писмо от НБПП се сочи, че адвокатските съвети могат да откажат определянето на адвокат в случай, че в искането на съответния орган по чл. 25 ЗПП не е посочена неотложността или изключителността на процесуалните действия, които налагат назначаването на резервен защитник и не могат да се осигурят препоръчаните от националния оперативен щаб мерки за социална дистанция и други, които гарантират живота и здравето на българските граждани, в това число на адвокатите. Пълният текст на писмото на НБПП може да се запознаете тук. В него неизчерпателно е посочено и в кои случаи могат да бъдат назначавани резервни защитници: в производства с голяма обществена значимост или такива в заключителна фаза, за които не съществува основание и процесуална възможност за продължаване срока на разследване или съществува реална опасност от неоправдано забавяне, както и ако изтича срока за погасяване на наказателното преследване по давност или е налице изтичащ срок, който може да доведе до погасяване правата на пострадалия, съответно когато извършваното действие се явява единствената възможност за събиране на определено доказателство.  

 

Препоръчаните мерки са с цел защита здравето и живота на адвокатите вписани в националния регистър за правна помощ и целят да не се поема ненужен риск от заразяване. При направено искане в производствата,  по които не е налице спиране на сроковете и се налагат неотложни процесуални действия в срока на извънредно положение, адвокатските съвети определят служебни защитници.